Животът не е подарък, а заем ♥ Слава СЕВРЮКОВА
♥ Съдбата, прераждането и духовните траектории
Животът не е подарък, а заем. Не премия, а инспекция за устояване, доказване и шлифоване на душите. Уроците, които взимаме от него, костват самия живот. Трудното е това, което се намира сред раждането и гибелта. Пребиваването тук за Отвъдното е един момент.
Човек няма по какъв начин да поправя ориста, само че е в положение да я облекчи, в случай че е дорасъл за това. Или да я усложни, недодялан ли е и алчно неутолим. Нестинари на земята, кому е елементарно? Кой ще избяга от стореното? Съществуват провокации на кармата. Със сполетелите компликации се стоварват. От живот в живот постепенно трансформират. Изпитанията са свързани с дефекти. С тях би трябвало да се преборим в себе си. И с деспотичното Его. Изгуби ли качества, човек минава през огън и вода, с цел да възвърне религия в положителното, хората и Бога. Трудностите са нужни като камшик- пробуждат силата на заспалите и мързеливите.
Раждането и гибелта са мостове сред световете. Не мостът, пътят е значим. Целта на реинкарнацията е Духовната същина да се извиси над злото и понесе добродетелта. Няма инцидентни прераждания - тези тествания посредством тялото на душата. Обусловени са от нас. Не Бог, ние сме мелничари на орисите си...
Не е толкоз значимо какъв си бил - извървян е този път. По-важно е по какъв начин се представяш в този момент. Трябва да не се боиш от компликациите. На всяка душа се дава толкоз, колкото може да понесе.
Копнеете ли да бъдете с някого, искайте го приживе. Съжителствате ли с човек, с който сте в остри спорове, молете се за него, по-лека да е срещата ви по-късно... "
Какво ни кара да се прераждаме? Защо би трябвало да копираме обстановки от предишни съществувания?
Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на в миналото случило се. Нерешени витални проблеми се повтарят с късмет за реабилитация. Всекиму е предназначен часът на раждане и гибел. Дали животът неуместно пилян е, от нас единствено зависи. Недостатъците са съдружници на разрухата. Учим се от неточности. Ако ли не, с неведение - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отправим към небето - зейнала врата за пъкъла или парадайса.
Съдбата е предначертана. Но съществува и сила на свободната воля. Тя я дооформя и приключва. С нея почистваме карма. На Земята протича част от това, което става в Отвъдното с душите - велико филтриране. Сега са „ ускорени времена “ - голямо войнство въплътени души отработва карма. Но няма да е все по този начин...
Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?
Дотогава, до момента в който въплъщаването в друга среда - дом, страна, семейство, ера - приключи нелеката си работа. Постигнатото висше прояснение затваря кръга. Извисената психика не се нуждае от прераждане. Придобием ли трасцендентален разум и нирвана, за какво да обличаме тела? Нека не се оправдаваме с „ волята на звездите “. От нас зависи дали живеем за първи или финален път...
Добре е да се живее по този начин, че да няма гибел след края. Такава е земната логичност. Но каква е галактическата? Никой не умира вечно. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето... Казано е: „ Всеки заплаща сметка за виталния гуляй. “ А белким подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте - половината ни живот е тук, другата оттатък. И оная не всеки път е половина...
Избрано от: „ Бъдете в този свят, само че не от този свят “ (Свръхфеноменът Слава Севрюкова), Христо Нанев, изд. Факел
Снимка: kosmicheskovreme.com
